заушка

Синоними в най-широк смисъл

Кози Петър, паротит епидемия

дефиниция

Заушката се причинява от вируса на паротита, който принадлежи към групата на парамиксовирусите.
Острата, силно заразна (= заразна) вирусна болест се предава от болния човек чрез капчикова инфекция чрез директен контакт или контакт чрез предмети, замърсени със слюнка.

Основният симптом на пациентите е болезнено възпаление на слюнчените жлези, което е двустранно в 75% от случаите.

Епидемиология / възникване

Вирусът на паротита е разпространен по целия свят и води до огнището на болестта, особено при децата през студения сезон. След 15-годишна възраст 90% от населението са имунизирани срещу вируса на паротит (те са били заразени); този имунитет продължава цял живот.
1/3 от засегнатите не показват симптоми на заболяването (= т.нар. Клинично непрозрачен курс).

Симптоми

След като вирусът се инкубира в тялото средно от 12 до 25 дни, следва продромален стадий (= стадий на предшественик), при който пациентът има висока температура, чувства се тъп и слаб и може да се оплаче от главоболие, болки в гърлото и болки в ушите ,
С напредването на заболяването пациентите обикновено имат висока температура и изразено общо усещане за заболяване. Страдате основно от болезнено възпаление на слюнчените жлези, което засяга главно паротидната жлеза (= паротидна, паротидна жлеза):
Първоначално възпалението засяга само едната страна и се проявява като неясен, пастообразен оток на жлезата пред и зад ухото.
Ушната мида се стърчи поради подуването и засегнатите се оплакват от болка в тази област, която се появява особено при дъвчене.
След около 1-2 дни другата страна също е засегната от възпалителния процес в 75% от случаите.

По принцип вирусът може да атакува всички жлезисти органи в тялото, поради което слюнчените жлези под езика и жлезите на долната челюст също често се заразяват.

Освен това може да се случи така нареченото вирусно изригване, което представлява червеникав обрив по кожата, особено по лицето.

Тази тема може да ви интересува: Симптоми на възпаление на паротидната жлеза

Причина / произход

Вирусът навлиза в тялото през носоглътката и се размножава в дихателните пътища и слюнчените жлези на главата.

След това вирусът на паротита мигрира към лимфните възли, откъдето след повторното им повторение достига до различни органи чрез кръвообращението и ги заразява. Инфекция с вируси и възпалителни процеси на слюнчените жлези на главата, особено на паротидната жлеза, са типични, засягането на панкреаса, менингите, млечните жлези, както и тестисите и яйчниците (= яйчниците) са усложнения на заболяването на паротита.

Път на предаване на заушка

Предаването на паротит става чрез капчикова инфекция, т.е. чрез кашлица или кихане. Рискът от инфекция (заразност) на слюнката е много висок, така че предаване чрез предмети, напр. поставен в устата от малки деца е възможно. Съществува риск от инфекция или предаване максимум 7 дни преди максимум 9 дни след началото на заболяването.

Прочетете повече по темата: Капкова инфекция

Патоген на паротита

Възбудителят на паротита е вирус на паротит от семейство Paramyxoviridae, който се среща само при хора. Вирусът навлиза в тялото през носоглътката. След това вирусът се размножава в лигавиците и / или лимфните възли. В крайна сметка вирусът преминава в кръвта и инфектира главно слюнчените жлези. Патогенът може да бъде открит индиректно в кръвта чрез IgM антитела, които показват остра инфекция, и IgG антитела, които представляват заболяване, което вече е преодоляно или за ваксинация.

Ако вирусът колонизира менингите и причини менингит (менингит), антитела в мозъчната вода (течност) се намира.

Прочетете повече по темата: менингит

Директното откриване на вируса на паротита е възможно с помощта на специфичен метод, полимеразната верижна реакция (PCR). Вирусът на паротита може да бъде идентифициран от различни секреции в тялото. Откриването на патогени трябва да бъде докладвано от отговорната лаборатория в съответствие с раздел 7 IfSG (Закон за защита от инфекции).

Първи признаци на паротит

Класическият първи признак на паротит са така наречените „бузи на хамстери“. Те са причинени от възпаление на паротидните жлези (паротидни жлези), които са най-често засегнати. Отокът обикновено започва от едната страна и след това се разпространява в противоположната страна. Зачервяването на каналите на слюнчените жлези от вътрешната страна на бузите често е друг ранен симптом на заушка. В допълнение към подуването и евентуално изпъкналите уши, болка се появява и в тази област, особено при дъвчене.

В допълнение към паротидните жлези могат да бъдат засегнати и всички други слюнчени жлези в тялото, включително панкреаса. Освен треска и грипоподобни симптоми, първите признаци, които са под въпрос, са общо намаляване на благосъстоянието.

инкубационен период

Времето между инфекцията и появата на първите симптоми (инкубационен период) е с паротит между 12 и 25 дни, Почти половината от заразените дори не проявяват никакви симптоми и само признаци на грипоподобна инфекция. Заушката е заразна още една седмица преди появата на първите симптоми и до девет дни след декодирането на слюнчените жлези. Важно е да знаете, че паротитът е заразен дори и без симптоми.

диагноза

Диагнозата обикновено може да бъде поставена чрез наличието на типична клинична картина (клинична находка):
Характерният симптом на заушка при подуване на паротидната жлеза е определящ за диагнозата на това инфекциозно заболяване.

Други диагностични мерки включват определянето на антитела срещу вируса на паротита в кръвта:
Антителата от клас IgM показват заболяване от паротит, докато тези от клас IgG доказват имунитета на пациента срещу вируса. Директно откриване на вируси с помощта на тампон на гърлото или от слюнката се извършва само рядко (виж имунната система).

Характерно се повишава нивото на амилазата в кръвта; този ензим се намира в слюнката и секретите от панкреаса. Тъй като тази стойност се увеличава и при възпаление на панкреаса, концентрацията на ензимите (= биокатализатори на тялото) еластаза 1 и липаза в кръвта се определя с допълнителни лабораторни изследвания. Ако стойностите на тези два ензима, които са специфични за панкреаса, са в нормални граници и ултразвуковото изследване на панкреаса е нормално, възпалителното засягане на панкреаса е изключено.

Диференциални заболявания за диагностика / изключване

Слюнчените камъни трябва да се разграничават от заушка, които предотвратяват изтичането на слюнка от слюнчените жлези на главата и по този начин водят до възпалителен процес с подуване на органите в каналната система на жлезите.

Симптомите на лимфаденит коли са подобни на тези на паротитното заболяване: Тук има подуване на шийните лимфни възли, но това подуване не е болезнено, както при козият петер и не причинява стърчане на ушната мида.

За изчерпателна информация относно различни проблеми със зъбите, моля, прочетете и нашата главна страница: Проблеми със зъбите.

терапия

Няма каузална терапия за инфекциозната болест.
Терапията е симптоматична, т.е. целта му е да облекчи симптомите. Това може да стане с помощта на топли превръзки на паротидната жлеза, храната трябва да се дава под формата на каша, за да се предотврати максимално болка при дъвчене. Могат да се прилагат и антипиретични и обезболяващи лекарства (например ибупрофен, парацетамол).

Продължителност на паротитната болест

Заболяването с паротит с възпалителен оток на паротидната жлеза може около три до осем дни средно Спри се. Възможни са и градиенти, които продължават по-дълго. По същия начин появата на усложнения увеличава продължителността на заболяването на паротита.

Заушка при възрастни - какви са разликите при децата?

Заушката е типично детско заболяване, което засяга главно деца на възраст между четири и 15 години. Но заушката при възрастни, които не са ваксинирани, също е възможна. Възрастни, които работят в здравни професии или в центрове за обучение на деца и младежи, са особено изложени на риск. Една разлика между паротита в детска и зряла възраст е по-високата степен на усложнения с увеличаване на възрастта.

Тези усложнения, от които възрастните са по-често засегнати, включват напр. възпаление на мозъка (енцефалит) или менингит (менингит) и изтръпване. Някои от усложненията дори могат да бъдат фатални, поради което инфекцията с паротит не трябва да се подценява в зряла възраст.

Заушка при бременност

Отдавна се смята, че инфекцията с паротит може да доведе до смърт на ембриона през първия триместър на бременността. Това предположение обаче все още не е потвърдено. Инфекцията по-късно по време на бременност също не е свързана с повишен процент на малформации или спонтанни аборти. Заболяването от заушка на бременната жена не е толкова сложно като инфекция с рубеола или морбили по време на бременност. Тъй като обаче ваксинацията срещу паротит може да се проведе заедно с морбили и рубеола като комбинирана ваксина, ваксинационният статус трябва да бъде проверен и евентуално допълнен преди всяка планирана бременност. По този начин нероденото дете не е изложено на излишни рискове.

Усложнения

Ако тестисите при момчета или яйчниците (= яйчниците) при момичетата са засегнати от генерализирания възпалителен процес, болезненото възпаление може да доведе до безплодие.

При момичетата възпалителното засягане на млечната жлеза и яйчниците се среща в 15% от случаите.

Възпалението на менингите (= менингит) се появява в около 5-10% от случаите и има добра прогноза, т.е. вероятността възпалението да зарасне без последствия е голяма.

Панкреатитът, възпалението на панкреаса, е друго възможно усложнение на паротита. Има 5% вероятност за поява. Свързва се с гадене, повръщане и силно повишена концентрация на амилаза (панкреатичен ензим) в кръвта.

Прочетете повече по темата: Възпаление на панкреаса

В един от 10 000 случая заболяването на паротита води до загуба на слуха на вътрешното ухо, поради което след възпаление на паротидната жлеза трябва да се проведе тест за слуха.

Редките усложнения под формата на възпалителни процеси засягат други органи като щитовидната жлеза (= тиреоидит), сърдечния мускул (= миокардит) или бъбреците (= нефрит).

Възпаление на тестисите / паротит орхит

Възпалението на тестисите (орхит / орхит от заушка) може да възникне като част от заболяване на заушка. Това обикновено се случва четири до осем дни след като паротидните жлези набъбват и може да продължи до две седмици. Има силно подуване на тестиса, обикновено само от едната страна. Освен това има нежност на подутия тестис. Това засяга главно момчетата по време на пубертета, като честотата е почти 30% сред тези над 15-годишна възраст.

Прочетете повече по темата: Заушка на тестисите и възпаление на тестисите.

Въртенето на тестиса (тестикуларна торзия) или придатък на тестисите (хидатидна торзия) и епидидимит (епидидимит) са важни диференциални диагнози на възпаление на тестисите. В частност торсията на тестисите трябва да се изключи рано и, ако е необходимо, да се оперира, тъй като в противен случай съществува риск от безплодие.

Прочетете повече по темата: Торзия на тестисите

Възпалението на тестисите при заушка може да доведе до загуба на тъкан (атрофия) на тестисите, промени в спермата и в редки случаи до безплодие. При двустранен орхит от заушка обаче рискът от безплодие е значително по-висок. При жените възпалението на яйчниците може да се появи като контра.

Прочетете повече за това в нашата основна статия: Какви са причините за възпаление на тестисите?

Забележка: безплодие

При 20% от момчетата в резултат на паротит се включват тестиси, ако развият вирусна инфекция след пубертета. Съществува риск от загиване на тестикуларна тъкан, което може да доведе до гореспоменатото безплодие.

профилактика

Съществува ефективна ваксинация срещу вируса на паротита, който се предлага като единична или комбинирана ваксина (морбили, паротит, рубеола или морбили, паротит).

Прочетете повече за това: Ваксинация срещу рубеола

Ваксината е жива ваксина: Когато се произвежда, ефектите на паротитните вируси отслабват и способността им за възпроизвеждане е изключена. Когато тялото влезе в контакт с отслабената форма на вируса, имунната система реагира, правейки детето имунизирано срещу вируса, т.е. контактът с вируса не води до заболяване.

Първата ваксинация трябва да се прилага на деца на възраст от 12 до 15 месеца, а втората ваксинация трябва да последва възможно най-рано, но поне 4 седмици.
За да се предотврати заболяването и усложненията от заушка, всички деца трябва да получат ваксинацията срещу паротит като профилактика.

Прочетете повече по темата: MMR ваксинация

Ваксинация срещу паротит

Според календара на ваксинацията, постоянната ваксинационна комисия StIKo препоръчва ваксинация срещу паротит за всички деца. Основната имунизация срещу паротит изисква две ваксинации. Първата ваксинация трябва да се прилага на деца на възраст 11-14 месеца. Ваксината се инжектира в мускула (интрамускулно). Трябва обаче да се избягва ваксинацията в по-ранен момент, тъй като имунният отговор на детето е отслабен поради защитата на майчините гнезда, която все още съществува.

Втората ваксинация следва на възраст 15-23 месеца. Ваксинацията срещу паротит е жива ваксина. Това означава, че се инжектират отслабени, живи патогени, които обаче вече не могат да предизвикат сериозно заболяване от паротит, а служат само за гарантиране, че организмът формира защитни сили, върху които може да се върне в случай на истинска инфекция на паротит. След това имунитетът трае цял живот. Първата ваксинация обикновено е комбинация от паротит, морбили и рубеола. Във втората ваксинация се добавя живата ваксина срещу варицела (варицела).

Ако основната имунизация е била пропусната в детска възраст, може да се направи така наречената ваксинация след експозиция след контакт с човек, заразен с паротит. Това трябва да се извърши в рамките на три до пет дни след контакт, за да се предотврати появата на паротит. Еднократна активна имунизация с ваксината срещу морбили-паротит-рубеола е достатъчна като защита след експозиция за хора с добра имунна система. Дори съществуващите симптоми могат да бъдат отслабени и продължителността на заболяването дори да се съкрати.

Прочетете повече за: MMR ваксинация (морбили, паротит, рубеола)

В случай на хора, които имат отслабена имунна система или са хронично болни, обаче, след контакт със страдащи от паротит трябва да се извърши пасивна имунизация, като се използват готови антитела (имуноглобулини).

Можете ли да получите паротит, въпреки че са ваксинирани?

Заушката рядко може да се появи въпреки ваксинацията. Най-вече това се дължи на неадекватен ваксинационен статус, например ако няма основна ваксинация. Въпреки това, дори при пълна защита срещу ваксинация, има някои неуспехи на ваксината, които все още получават паротит.